Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2012 21:32 - Бий, бий, бий - някой по главата, бий
Автор: kamuksroga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1221 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Когато имаш повече свободно време, какъвто е моят случай, екзестенциализмът някак самичък те напъва отвътре - като например това леко специфично гадене под лъжичката, когато осъзнавате, че няма начин жена ви да не усети, че дъхът ви всъщност не си е така по рождение, ами е еволюирал в развитието си до нови висоти заради 6-те ракии, 4-те водки и мъничката чашка "Ягер Майстер" за затапване, подготвящо почвата за бъдещо прочистване на организЪмЪ. Или пък когато изначалният зов на природата ви кара да творите в различни разцветки на кафевия цвят (бляк, блях, уффф беее, ма как можа).
В моментите на такъв бесуващ екзестнециализъм - не тоя, дето ви кара да поливате фикуса с всякакви телесни течности, а този, който изпълва душата ви без помощта на дадения от Господ високоградусов спиртен допинг - та в тия моменти най-висшата форма на крайно плодовит резултат на изразяването на личността идва при точната доза видео и аудио трансмисии. Или с думи проЗти - като зяпаш по тИлИвИзУРА някое сериалче.
Не съм дотам екзестенциализирал, че да ви занимавам с житейския опит на сапунките - това е една толкова висша форма на просветление, която няма как да овладея за малкото време, което съм имал на разположение да изучавам тайнствените дебри на телевизионната джунгла. Не - ще ви занимая с първото ниво в моята лична класация на телевизионно облъчване ... ъъъъ, просветление де, просветление - СИТКОМи.
Сигурно няма човек, който да ме чете (благодаря, благодаря) и да не си спомня култовата телевизионна комедия "Алф" (за дечицата под 21 години, които досега ме четяха със зяпнала уста, но четат думичката в кавички вече трети път, докато сърчват в Гуглето - простено ви е:))). Това е то творение, което се описва с една дума - класика. Може и с две - космата класика :)))
Та в един от последните епизоди, с които задоволявах глада си за просветено облъчване (за другите нужди на човешкото потърсете в съответната тематична категория :P), стана въпрос за - биенето. Ама не биенето на масло (тва е пак в друга тематична категория), ами за тва биене, дето включва размахване на юмруци, шутове, шамари кой където свари. Та в тази ВЕЛИКА серия така добре познатият на публиката Уили Танер се мъчеше да обясни на своя малък син Браян, че е лошо да решаваш проблемите си с бой - един вид нехуманно дори, даже антицивилизационно, така да се каже. В крайна сметка, обаче, точно в тази серия самият Уили трябваше да прибегне до бой - по културно му казано насилие, за да си реши проблема. Накрая жена му Кейт завърши житейския урок както подобава - с точилката, но за войнствената частица в женската душа ще пишем по-подробно друг път. И съответно, повлиян от проблемите на Уили и Браян, се замислих (да, бе, мога го и тва, ма не много често) - къде е мястото на умението да се биеш в съвременното общество?
В моя живот мога да твърдя, че съм се бил с юмруци и не сам себе си, няколко пъти. Първият път, който помня съзнателно, беше как набих една истинска малка вещица в детската градина. Не се срамувам да го кажа и сега (Вие там, госпожици, колкото и да ме гледате неодобрително, обвързан съм вече, а освен това и наистина се радвам, че не ви помолих да донесете малко домати, яйца и бутилки за купона :))). За да предотвратя някой справедлив изблик на феминистко порицание и на кавалерско възмущение от страна на аудиенцията, Ви уверявам, че тя си го заслужи - непрекъснато ме портеше на "моля другарката", че не я включвам в игрите на момчетата, скубеше ме, а аз търпях, защото тате ми беше казвал, че не е хубаво да се бият момичета, обаждаше ме, че играя на стражари и апаши, а другарката ни беше забранила. Всъщност другарката много-много не следеше за спазването за забраната, което не значеше, че няма да седиш цял следобед на пейката наказан, докато другите си играят, ако някоя ПОРТА те издаде - въобще сериозни прегрешения, които създават от тия малки лигли едни бъдещи големи, гадни, отвратителни и проклети лигли, дето шефът Ви ви ги слага за офис администратори, отговорници и т.н., само защото могат да ПОРТЯТ освен и другото си очевидно природно качество (в +18 категория четете за него, в +18). В крайна сметка моето чувство за справедливост не издържа, а нейната глава пробва здравината на оградата на детската градина и също не издържа - главата, не оградата. После седях цял следобед с вдигнати ръце, при това ВЪТРЕ в стаята, та считам, че платих доста солена цена за бунта си за свобода. И да кажа също, че цялата тая случка НЕ ме превърна в стожер на домашното насилие - нали, мила моя :*:*:* /целувки са тва, да не се объркате/. Хм, нещо се крие в кухнята, не знам що така, сигурно й харесва на топличко до печката.
В училище, естествено, достигнах пик в развитието на умението си да се бия. Там, пак така естествено, понесох първите си сериозни загуби в попрището (например ми избиха зъб, добре че беше млечен и вече се клатеше), но пък и първите си сериозни победи. В нашия клас (от 1-ви до 7-ми клас става въпрос) имаше един много досаден и дразнещ елемент - кинта и педесе (в детски размер тва, щото 1.50 за първи-втори-трети клас всъщност си е сериозен ръст), който познаваше всички взривоопасни елементи от горните класове и съответно се чувстваше недосегаем. Но както историята многократно е показала, когато точката на търпене се срещне с точката на кипене, няма много значение кой кого познава - поне в конкретен момент на конкретно място. А моята точка на кипене не й трябваше твърде висок градус - затова и имахме често-често творчески пререкания с гадното джудже, в които успехът беше променлив - веднъж например ми насини и двете бузи, обаче успях да си отмъстя, като му подух лявото око.
В гимназията, естествено, нещата се поукротиха, което не ни попречи като бях 8-ми клас с трима приятели да предизвикаме на практика масов бой между две училища. Как стана ли - ами играехме така популярното упражнение на тенис на маса "въртележка". То се практикува, когато повече от двама души искат ЕДНОВРЕМЕННО да играят на масата - няма как да се играе в такъв случай обикновен тенис, нали? Затва се тича като луд около масата, като съответно се удря топчето, когато си стигнал по-късата й страна, а ако не успеше да стигнеш удара на някой "колега" - ами гориш.
Та играехме си така и тогава се появиха две-три квартални гаменчета на колелета (на наша възраст, естествено, ако бяха по-големи, точките ни на кипене вероятно далеч нямаше да се слеят с точките на търпене, а щяха да си останат само некакви си точки на далечния хоризонт). Тия мръшляци умишлено почнаха да карат до масата ни и да се мъчат да смачкат топчето, когато го изпускахме. На третия-четвъртия път, естествено, успяха. Сещате се и сами, че беше моменталически беше достигната необходимата температура на кипене - последва кратка схватка, в която съученикът ми Ангел (ей, Геле, от 100 години не сме се виждали) дори успя да счупи хилката си в главата на едно от гаднярчетата, докато аз си играех на Баба Меца с друг - много е приятно да си в ролята на Баба Меца, да знаете, ама хич не е приятно някой да ви прави Баба Меца. След тая кратка схватка опозорените хулиганчета (наоколо имаше и МОМИЧЕТА, голямото междучасие беше) се заканиха, че ще ни го върнат след даскало. И верно се върнаха, мамка им - с още 15-20 другарчета-хайванчета. Добре че и ние бяхме голям клас не само момичета - общо 26 души, от които 11 момчета. А 11 на 20 е по-добро съотношение, отколкото 3 на 20, когато се опре до бой и ти си от страната на по-малкото число. Та след часовете двете групички неизбежно се засякохме, извадиха се дори неприятни неща като пеперуди, боксове, че и вериги, но за щастие един от нашите беше осенен от ГЕНИАЛЕН ПРОБЛЯСЪК и викна: "Я, ей там има ченгета - ся ше ги викна", което доведе до неконтролируемо спонтанно разоръжаване на противника и дори на някои от нашите. После една седмица си ходехме от училище все заедно, но не се стигна до нови ескалации.

В крайна сметка, отнасяйки се в тия спомени на неандерталското в себе си, стигнах до извода, че не е хич лошо да знаеш, че не трябва да удряш с юмрук челото на избухналия пред очите ти проблем, щото боли - целиш се по възможност в носа или брадичката - в гърлото е крайно опасно, може да се стигне до смърт (сериозно го казвам тва). Освен това е хубаво да държиш китката по-изправена, че да няма промяна в оцветяването й. Защото въпреки цивилизоваността си, въпреки виСШИте си образУвания в огромния брой случаи, въпреки природната ни интелигентност понякога, само понякога, се налага да се доверим на шутовете и шамарите - когато сме поставени пред свършена ситуация. Тогава неандерталското в нас ни води обратно по път, който сме извървели от милион години насам според науката, но чиито крайпътни гледки не сме забравили. А кога една ситуация става "свършена" - това вече е истинското предизвикателство. Защото, повярвайте ми, по-добре да сте усетили накъде духа вятъра първи и да сте с ожулени кокалчета на ръката заради сблъсъка й с нечий твърде вирнат нос, отколкото във вашия нос да има два тампона бяло-червен памук.
И да не забравяте - ПАЦИФИЗМЪТ Е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ, ЕЙ !!!

п.п. Така и така сте се зачели, да ви споделя още нещо - вчера, 24 септември, т.нар. комисия "Антимафия" в Европарламента (CRIM) не прие да разгледа подадени сигнали за престъпното минало на сегашния български премиер - човекът с най-мощен юмрук в държавата. Работата явно е била на кантар, но в случая при числовото съотношение по-голямото число печели. Следващ опит да се действа по европейски - на 15 октомври тази година.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krokodelia - бой в училище
25.09.2012 23:32
За мен боят в училище се изчерпва с една разбита с камък вежда. Камъкът беше хвърлен от някакви келешчета от съседния клас. И понеже момичетата не се бият, а ПОРТЯТ, ги изпортих на моля другарката ;). Нищо обаче не им се случи - дори и вдигнати ръце в ъгъла, едно доста разпространено наказание в "онова" време. Та оттогава се научих сама да си върша работата ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kamuksroga
Категория: Други
Прочетен: 30527
Постинги: 9
Коментари: 17
Гласове: 8
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031